Никога няма да престане да ме учудва колко хора си правят труда да коментират писанията ми с някаква версия на “аз не те харесвам” (малко по-аргументирана или доста по-вулгарна – няма значение) и наистина си мислят, че ми казват нещо важно.

Значи някакъв човек, чието съществуване дори не съм подозирала преди минута, не ме харесва? Ако това беше новият ми шеф, можеше и да стресна. Но когато някакъв случаен човек, за когато дори не съм знаела, че ме чете, започне да ме заплашва, че щял да спре да ме чете – не мога да не се засмея. Подозирам, че подобни индивиди съдят според себе си – явно за тях е безкрайно важно всеки познат и непознат човек на света да ги харесва и смятат, че това важи за всеки.

Аз пък винаги съм смятала, че собствената ми оценка за това, което правя и казвам е най-важна, а реакциите на околните се явяват страничен ефект. Ако бях зависима от мнението на околните и се борех да бъда популярна и харесвана на всяка цена, много добре знам как бих могла да го постигна.

Първо, щях да разказвам за сексуалния си живот. За жена това се смята идеална тема – в последно време са на мода оборотните каки. Щях да разправям колко е трудно за модерната жена да намери любов в днешния компютъризиран и комерсиализиран свят и през колко легла трябва да мине, докато го постигне. Или пък щях да се хваля, че съм студена кучка, която чука като мъж. Щях да слушам от мало и голямо каква силна жена съм и колко съм смела, че си разкривам душата пред публика. 

Или пък нямаше да губя време да каталогизирам сексуалния си живот, а щях направо да се гмурна в дебрите на сексуалните фантазии. За човек, който има поне малко въображение и дар слово, това не е кой знае какво предизвикателство. Щях да публикувам сексуалните си видения в поетичен стил и тук-таме да вмъквам по някоя мръсна дума за по-яко. Бих добавила към всяка статия и по една артистична черно-бяла фотография с голи тела – и готово! Всички щяха да ме превъзнасят колко съм луда, шантава, оригинална и алтернативна.

Друг метод би бил да започна да пиша статии от сорта на “Защо жените сме страхотни кучки и как управляваме света със сочните си сливи”. Щях да омилам добре познатата теза, че мъжете са наши роби, понеже мислят с долните си глави. Щях да ги наричам смешни и жалки и да се фукам как притежанието на вагина ме прави по-висш човек. Бас държа, че самите мъже щяха да бъдат във възторг и да ме обявят за “истинска жена” и “мъжко момиче”, което има достатъчно самоувереност да казва нещата такива, каквито са. Жените, предполагам, щяха да си мълчат и да се чувстват виновни, задето техните полови органи не притежават никакви магически сили. 

Никак не е трудно да те обявят за оригинален, смел и изказващ първи това, което другите отдавна са си мислели. Достатъчно е да знаеш модните тенденции и да ги следваш. Да познаваш добре стереотипите и да ги приемаш като истина свише. Да казваш неща, с които хората са свикнали и обичат да ги чуват.

http://whatsthatcrap.blogspot.com/