Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак...

Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.

БНР и БНТ са "ни риба, ни рак" - уж обществени по характер, но всъщност изцяло държавни медии, финансово зависими от управляващите. Липсата на система за обществено финансиране на радиото и телевизията ги поставя под силен политически, административен, а и финансов натиск за конформизъм. Регулаторният Съвет за електронни медии, чийто състав беше намален сега, не промени характера си на политически орган. Докато се стигне до състав от "индивидуалности със собствена воля" - за какъвто мечтае председателят му Георги Лозанов, ще има още доста парламентарна вода да изтече.

Приятелството с властта - над всичко

Нито една власт до момента не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии. Защото това би я лишило и от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от странната си близост с управляващите. В ценностната система на българското общество независимостта все още стои по-ниско от приятелството с властта. За това вина имат и самите медии. 

Бистра Узунова, Deutsche Welle