Колко бе лесно и колко бе просто,
как ми отиваше смелата поза,
докато спипа ме в болница Господ
с листче хартия със зла диагноза.

Знаех, че има в света карциноми
и ще ме стигнат, тъй както и други -
случаи много - умът ми ги помни,
а пък от моя сега се загуби...

Все пак се питам - а в кой точно стадий -
тлее и в мене, и в него живецът?
Търся на листа... Край мен санитари
тикат количка, а в нея - мъртвеца.

Ех, аз си знаех, въпрос бе на време
да си дочакам и аз диагноза...
Ще се съвзема и ще я приема.
И ще опитам пак смелата поза. 

Длъжна си да оздравееш- понеже си нужна!

Ще се справиш, мила Ваня, не се съмнявам нито за миг! Човек, който може да опише с такъв поетичен размах и кураж това най-грозно зло в живота, ще намери в себе си сили и да се пребори с него!
Прегръщам те сърдечно с пожелание за бързо, успешно, щастливо разрешаване на проблема!

в такова състояние го писах. Човек често си въобразява, че е готов, но се оказва, че винаги е неподготвен. А тези с по-лабилната психика направо рухват. Разбрах какво е да ти омекнат краката.
Както и да е. Сега съм по-добре. Други лекари, други градове, други мнения...