Винаги има думи неизказани, и много легенди неразказани. Винаги съм се чудил дали късмета ми обърна гръб или аз му обърнах гръб. Аз не плача никога за неуспеха, но помни, че никога не трябва да очакваш от мен утеха. Не може винаги да ни съветват да гледаме положително, защото понякога го искаме, но не можем. Това, че срещу теб стои най-добрия не означаваш, че не можеш. Можеш, но данък обществено мнение и страхът от загуба те спират.

  Ако пречупиш този страх и генетично заложената жажда за пари ще откриеш, че най-добрите, не са най-добрите! Те са просто едни добри хамелеони, които са накарали другите да виждат това, което те искат Вие да виждате, за да спечелиш борбата трябва да надскочиш парата. Това е предизвикателството пред теб, защото октоподът никога не спи, пуска своите пипала, а често този, който каже - хванахме октопода, е самият октопод. Така се появи фразата, че не е хванат октопода, а октоподът е хванал някого, било то и за шлифера.   Този ден не смятах да хващам шлифера, а да пийна 50 гр. мента за вечеря в бар Happy. Вътре, както винаги бе пълно. Аз пък винаги съм се чудил дали хората искат просто вкусна храна или да демонстрират, че не са толкова изпаднали и могат да вечерят в ресторант. И едното и другото показва моралното разложение на едно раково болно общество. То бе сериозно заразено от синдрома на придобитата имунна недостатъчно. Нямаше нито желание, нито възможност, нито виждаше смисъл да се бори с несправедливостите. Те вече бяха част от обществената норма на поведение. Все по-малко хора си спомняха, че навремето водата течеше без пари по кварталните чешми, сега фразата няма нищо безплатно бе победила и се бе наложила върху всичко и всеки.    Така се стигна до факта да плащаме за чешмяна вода, която ни се предлага за минерална. Сега хората не можеха да си представят безплатно образование и здравеопазване, а някого го приемахме за даденост, бяхме свикнали с него и не обръщахме внимание, че го имаме. Също както сега не обръщаме внимание, че го нямаме. Такова е колелото на живота, но шлиферите и октоподите трябва да знаят, че колелото се върти, сега са на върха, което показва, че скоро ще са там, където им е мястото - в канализацията на историята. Просто някой трябва да натисне казанчето и да ги отмие, но всичко с времето си. Нещата се случват бавно и трудно в България, но един ден все пак ще се случат.   Такива размисли вълнуваха човека, който чакаше Букварина. Тя не обичаше срещите, може би от умора, може би вече от отегчение, тя гледаше на много неща с безразличие. Букварина все пак знаеше, че трябва да се бори с апатията, която пълзи като чума по хората, а останалите глупаци не знаеха и този факт. Докато чакаше Букварина, докторът получи чашата си мента от руса сервитьорка, която по опъната, като струна кожа на левия си крак имаше татуировка. Тя бе олицетворение на новата мода, на която не липсваха фенове.

ОЩЕ ЧЕТЕТЕ НА WWW.BUKVARINA.BLOGSPOT.COM