Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.01.2012 21:43 -
Проституиращата журналистика
Автор: nmedia
Категория: Новини
Прочетен: 909 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2012 21:53
Прочетен: 909 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 12.01.2012 21:53
Първият подкуп, който ми предложиха, беше за разследване, свързано с корупция в държавна фирма. Аз отказах. Малко по-късно главната ми редакторка ме повика и ми каза, че материалът трябва да бъде спрян. Много добре си спомням думите, които тя употреби: "редакционни съображения". Тогава още не знаех, че ще срещам същия този термин още много пъти. По-късно си говорих с колега по този въпрос и той призна: "Аз пари взимам, защото знам, че ако откажа, ще предложат на шефовете и пак ще трябва да напиша това, за което е платено!"
Винаги съм обичал професията си. Някак си наивно вярвах, че мога да променя света. Или най-малкото – да разровя и да открия пластовете под повърхността. И много се дразнех на хора, което ме поставяха под общ знаменател наравно с останалите и отсичаха презрително: "Вие, журналистите!"
После разбрах, че всъщност журналистика в България няма.
След време ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като "столичния кмет". В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре. Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация "Репортери без граници", който беше изумен от проверката си в България: "И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!"
Напоследък много се говори за свободата на словото и за продажните медии. Много мои колеги просто се отказаха. Други попаднаха в жълти издания и се срамуват да се подписват под материалите си.
Истината е, че в България журналистите са бедни и за да оцелеят, "проституират". Не говоря за онези имена, които сме свикнали да виждаме по първите страници на вестниците и като водещи на предавания. Тези "колеги" отдавна са направили своя компромис и са предпочели да бъдат купени. Наглостта е понякога въпрос на личен избор. Като главния редактор на едно от последните издания, в които работех. В момент, в който заплатите закъсняваха със седмици, той се изправи пред екипа и заяви: "Говорят, че съм си купил нов джип. Не, не е нов, на старо е и струва 60 хиляди лева. Искате да си получавате парите – добре, но вината за ниския тираж е само ваша!"
Напоследък се чувствам мръсен. Точно като друг главен редактор, който взе пари от една политическа партия, за да бъде написан уличаващ материал, след това отиде при "конкуренцията" и поиска двойно повече. Важното е да се продаваш.
Михаил Желязков *
bivol.bg
* Името на автора на статията е псевдоним, заради опасността от уволнение от медията в която работи
Винаги съм обичал професията си. Някак си наивно вярвах, че мога да променя света. Или най-малкото – да разровя и да открия пластовете под повърхността. И много се дразнех на хора, което ме поставяха под общ знаменател наравно с останалите и отсичаха презрително: "Вие, журналистите!"
После разбрах, че всъщност журналистика в България няма.
След време ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като "столичния кмет". В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре. Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация "Репортери без граници", който беше изумен от проверката си в България: "И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!"
Напоследък много се говори за свободата на словото и за продажните медии. Много мои колеги просто се отказаха. Други попаднаха в жълти издания и се срамуват да се подписват под материалите си.
Истината е, че в България журналистите са бедни и за да оцелеят, "проституират". Не говоря за онези имена, които сме свикнали да виждаме по първите страници на вестниците и като водещи на предавания. Тези "колеги" отдавна са направили своя компромис и са предпочели да бъдат купени. Наглостта е понякога въпрос на личен избор. Като главния редактор на едно от последните издания, в които работех. В момент, в който заплатите закъсняваха със седмици, той се изправи пред екипа и заяви: "Говорят, че съм си купил нов джип. Не, не е нов, на старо е и струва 60 хиляди лева. Искате да си получавате парите – добре, но вината за ниския тираж е само ваша!"
Напоследък се чувствам мръсен. Точно като друг главен редактор, който взе пари от една политическа партия, за да бъде написан уличаващ материал, след това отиде при "конкуренцията" и поиска двойно повече. Важното е да се продаваш.
Михаил Желязков *
bivol.bg
* Името на автора на статията е псевдоним, заради опасността от уволнение от медията в която работи
Истината за мас-медиите и журналистиката
Защо оставихме „мома англичанка“ да каже...
Българската журналистика заприлича на вл...
Защо оставихме „мома англичанка“ да каже...
Българската журналистика заприлича на вл...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
lidislidis -
Чудесна статия! И ние в чужбина знаеме за бг.журналистическата проституция! Гледаме филми!
12.01.2012 21:58
12.01.2012 21:58
И тук в блога има една журналистка, която се вживява на ционистка и на шеф на блога...Спира ми блога няколко пъти , тъй като пиша от чужбина и ми е ясно колко тона гола вода е, като тъмносиня "демократка"...!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Сайтът без цензура
2. Цвета Кирилова
3. Трибуна
4. Даскал
5. Биатлон
6. САЩ 94
7. Спорт и още нещо
8. Русия 2018
9. Бразилия 2014
10. Дружба 2
11. Квартал Яворов
12. Даскалово/Църква
2. Цвета Кирилова
3. Трибуна
4. Даскал
5. Биатлон
6. САЩ 94
7. Спорт и още нещо
8. Русия 2018
9. Бразилия 2014
10. Дружба 2
11. Квартал Яворов
12. Даскалово/Църква
