Николай Георгиев :: Галина Асенова: Увеличението на цената на тока е неизбежно, със или без АЕЦ “Белене”

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.11.2011 17:36 - Галина Асенова: Увеличението на цената на тока е неизбежно, със или без АЕЦ “Белене”

Автор: nmedia Категория: Новини

Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.11.2011 17:36

Галина Асенова е родена на 23 август 1975 г. в Перник. Завършила е Университет за национално и световно стопанство в гр. София, специалност „Стопанска логистика" (1998 г.). В процес - втора магистратура в Нов български университет гр. София, Програма за държавни служители (2008 - 2011 г.), специалност "Публична администрация".

През м.март 2010 г. започва работа като експерт в отдел "Секторни политики" към Националния съвет на БСП, сектор "Околна среда и климатични промени".

Общински съветник в Перник (Коалиция "БСП-ПБС-Нова левица) - мандат 2007 - 2011 г., а през тази година отново е избрана за общински съветник.

Г-жо Асенова, има ли необходимост от изграждането на АЕЦ "Белене"?

- Енергийната карта на България от години неизменно е свързана с четири проекта. Петролопровода Бургас - Александрополис, газопровода "Южен поток" и конкуретния "Набуко", и АЕЦ "Белене". На кого трябва тази централа? Ядрената енергетика е силно подвластна на лобистки интереси. Така че - със сигурност определени лобита на висок глас твърдят, че АЕЦ "Белене" е много важен и необходим проект за България. Каква е ползата за нас, българските потребители обаче? Цените няма да станат по-ниски, нито ще останат на същото ниво. Необходимостта за съседните страни? Въпрос с единствено неизвестни отговори. Анализи показват, че в близкото деситилетие се очаква енергиен глад на Балканите, с оглед на остарелите мощности и отмирането на въглищната енергетика. От тази гледна точка е важно за България да се заяви като потенциален доставчик за нуждаещите се страни. Ползата обаче изглежда е повече в краткосрочна перспектива. Съществува и хипотеза, че ядрената енергетика е тази, която ще помогне за намаляване на въглеродните емисии. В същото време дори еколозите не са готови да приемат този риск и да признаят такава нужда, защото решението отново е в краткосрочен план, а цената на здравето става още по-голяма в далечна перспектива. И газовата криза през 2009 година, и катастрофата Фукушима показаха, че лесните краткосрочни решения са решения, които правителствата не трябва да вземат с лека река. Очевидно е много трудно решението за стореж на втора АЕЦ, до пролетта на 2012 година трябва да сме го взели. Личното ми мнение е НЕ на този проект. Защитавам тезата за инвестиция в съществуващите мощности и постепенно развитие на ВЕИ сектора. Интересното е, че две правителства до сега, и то в двете крайности на политеската ос, подкрепят проекта. В позицията на властта има много фактори, които е важно да бъдат осмислени, много важно да бъдат анализирани на принципа разходи-ползи, без който всяко едно решение е субективно. По всяка вероятност решението на властта, на тази власт, определено няма да бъде нито човешкото, нито екологосъобразното. То ще бъде икономически мотивираното.

Ако втората ни атомна централа бъде построена - това как ще се отрази върху сметките ни за ток?

- Увеличението на цената на електроенергията е неизбежно, със или без строежа на втора атомна централа. Досегашната ниска цена, определена от старите ядрени и въглищни мощности, няма как да бъде държана повече в рамките на социално допустима цена. Въпросът е това нарастване как ще бъде допуснато - изведнъж, реактивно, или плавно и поносимо за българските граждани. И по този въпрос правителството е длъжно пред българските граждани да ги информира вярно и да предостави пълен разчет на алтернативите. Както и е отговорно да насочи подкрепата си към най-уязвимите социални групи, които ще усетят много сериозно бъдещото повишение на цената.

Преди известно време някоя "умна" глава реши да изнесе на отделен ред цената на "зелената" енергията в сметките за ток. С това се засили неизбежно негативното отношение към ВЕИ, за повечето хора днес тези източници са по-скоро нещо, което води до обедняване, а не нещо, което води до екологични и здравословни ползи. Никой не показва разчетите за българския потребител, направени след неизбежните инвестиции в изцяло амортизираната енергийна мрежа или след инвестиции в новата централа. Става дума за държавни инвестиции. Докато при ВЕИ биха могли да бъдат привлечени много по-лесно и бързо частни инвестиции, които бизнеса би вложил, но само при наличието на адекватна правителствена политика.

При ценообразуването правени ли са разчети за стойността на съпътстващата АЕЦ "Белене" инфраструктура и кой ще я финансира?

- До сега никъде не се е появил истински проект с точен бизнес план, без какъвто е абсолютно недопустима подобна инвестиция. Българската страна избира тъмните страни и договорки под масата, вместо да се държи като достоен партньор и то от европейски тип. Реално са известни само две цифри за необходимите средства - 4 млрд. евро за изграждането и 1,3 млрд. евро за допълнителните разходи - защита, включване към енергоснабдителната мрежа, консултации и изграждане на необходимата инфраструктура. Ако са верни предположенията, които излязоха наскоро в публичното пространство, че държавния дълг в бюджета за 2012 година е завишен заради предстоящата инвестиция в АЕЦ "Белене" (цифра от 4.5 млрд. лева), най-малкото почтено нещо, което това правителство трябва да направи е да попита българските граждани. Един референдум би предизвикал и информационна кампания, както и би направил темата по-близка до хората. Всички се нуждаем от образование по тази тема, но не всички имаме гражданската активност да го търсим сами. И няма човек, който да не е потърпевш от всяко едно от възможните решения - всички плащаме сметки за ток. Следователно имаме право да дадем гласа си "за" или "против". Макар проучванията до сега да сочат, че българските потребители са по-скоро склонни да приемат "мръсна" енергия, за сметка на ниска цена.

Как ще се реши проблема с отработеното гориво от АЕЦ "Белене"?

- Това е проблем не само на България, а изобщо на ядрената енергетика. Отработеното гориво и ядреноактивните отпадъци са още един компонент, по който сме зависима страна. Специално заради нашия казус, ЕС прие изменение в директивата, с което се разрешава на страната ни да погребва тези отпадъци и на територия извън ЕС. В случая Русия, с която имаме дългосрочно споразумение за това. Още една АЕЦ, още повече зависимост в тази посока. Изграждането на съоражение за трайно съхранение на ядреноактивните отпадъци е изключително скъпо начинание, за което никой не говори, нито пък се вижда да е предвидено като инвестиция към инфраструктурата на АЕЦ "Белене".

Като цяло страната ни може ли да се завърне, като енергиен лидер на Балканите?

- Голяма част от експертите казват, а наред с тях в тон и настоящия премиер, че главен приоритет на страната ни е да възстанови водещите си позиции като износител на енергия за балканските страни, след затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Къде обаче са разчететите, къде е реалистичната оценка на тенденциите в търсенето на енергия? Не е ясна нуждата на съседните страни, и дали точно от нас ще купуват те. В Централна Европа има достатъчно сериозни конкуренти и без сериозен партньор България не би могла да заеме подобна ниша. В последните две години обаче изглежда всички бягат от нас. Непредвидимостта на правителствената политика във всички сектори, и енергетиката в това число, отблъсква инвеститорите.

Наскоро излезе информация, че британски експерти са направили такъв анализ за нас, но дори и те не дават ясен отговор на тези въпроси.

Как виждате развитието на ВЕИ в общата енергийна стратегия на страната?

- По-важен въпрос е как правителството се отнася към ВЕИ сектора. Докато продължава с това повърхностно отношение и буквално задушаване, напредъка няма да е голям. Новоприетият закон гарантира преференциални цени за "зелената" електроенергия, което доведе до неконтролируемо нарастване на броя на проектите в този сектор. Без да може новата произведена мощност да бъде включена към съществуващата мрежа.

Важно е как местните власти се отнасят към ВЕИ. В изпълнението на общата национална рамка, на местните политики трябва да се отделя достатъчно сериозно място и да се насочат правомощия и средства на долу по веригата. В това е бъдещето развитие на страната ни - децентрализация и развитие на малките и средните предприятия, в т.ч. и ВИЕ сектора.

Важна е промяната в потребителските нагласи. Безспорно обаче правителството трябва да играе активната роля по този въпрос чрез необходимите финансови стимули. Тук виждам ролята и на неправителствения сектор. Нашият институт, съвместно с германската фондация "Фридрих Еберт" планира през следващата година да реализира поредица от дейности, които да провокира общественото мнение по отношение на ВЕИ сектора и да се опита да го направят важен за гражданите.

Крайно необходимо е в общата енергийна стратегия да бъде направено ясно и категорично разпределение на енергийния микс, като зад всяка цифра от него стоят конкретни и измерими индикатори и проекти. И то в дългосрочна перспектива, която да показва все по-нарастващ дял на ВЕИ. Всъщност, предпочитам да говорим за стратегия за устойчиво развитие, която включва в себе си трите основни стълба за устойчивост - икономика, общество и околна среда.

България има близо 3 000 мегавата инсталирани във водно електрически централи. Дали този сектор се използва ефективно?

- Да, основната част от произведената от ВЕИ електоенергия е от водно-електрически централи, и то от големи такива централи. Неефективна е употребата на малките ВЕЦ-ове, в които има голям потенциал. Проблемите и тук са свързани с недобре уреденото законодателство, с пропуски и утежнени процедури и при издаването на разрешителни и оценки, и при придобиване правото на строеж, и при присъединяване към мрежата. Някой трябва да чуе инвеститорите - те са тези, които ходят ежедневно по мъките на държавната машина и съответно доста често се отказват от инвестиционните си намерения.

Като цяло до каква степен ВЕИ могат да изместят ядрената енергетика у нас?

- Примерът на Германия показва, че близо 30 години са били необходими на страната за да достигне днешното ниво на развитие на ВЕИ сектора. Към днешна дата в България този сектор не би могъл да измести нито традиционната енергетика (въглища и газ), нито ядрената. Докато правителствената политика, а и тази на местно ниво не обединят усилия да подкрепят този сектор, спорът ще остане на ниво Белене-Козлодуй-Южен поток-Бургас-Александрополис. Още един елемент, който поставя в неравнопоставено положение ВЕИ сектора - необходимостта от т.нар. интелигентни мрежи за управление. Цел, която е достатъчно далеч за достигане в България, и която това правителства сякаш се стреми да отдалечи във времето. Липсата на достатъчно добър административен капацитет за управление допълва лошата перспектива. Каквото и да си говорихме до тук, без правилните хора, които да разбират и реализират адекватни политики, напредък няма да има!

Интервю за Money.bg

Нагоре