Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2016 17:22 - Елементите на голямата картина
Автор: xodjov Категория: Политика   
Прочетен: 1181 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Случайно погледнах архива. В началото на 2015 г. писах: "2015 г. започва с края на американския нефтодолар, с края на несъстоялия се "американски век", с края на американската военна хегемония и с края на сегашната системна криза на капитализма. До срива на световната финансова система остават броени дни. Ситуацията е катастрофална и не може да бъде спасена. От макроикономическа гледна точка всичко е ясно – предстои колапс на САЩ".   В началото на 2016 г. мога да започна по същия начин, като препоръчвам тези редове и на някакви наши "коментатори", награждавани от СБЖ, въпреки че при мен няма да стават и за чистачи.   От историческа гледна точка ситуацията не е нова. Това е нова фаза на прехода към поредния исторически цикъл. САЩ слизат от сцената, започва възходът на Китай и възстановяването на Русия. Заради това световната върхушка /елит, плутокрация, клептокрация, нов световен ред/ се сблъска с такава криза, че на дневен ред е нейното оцеляване. И тези хора са вцепенени от ужаса на това, което предстои.   Последният път, когато "елитът" се сблъска с подобно нещо, започна Втората световна война. По същата логика сега светът е не само пред Трета световна война, но и на прага на нещо нечувано и невиждано. Онова, което става днес не е само криза, а и финансово-икономически апокалипсис, който доведе до залеза на съвременния капитализъм. Това е краят на "американския век", който трябваше да продължи 200 години, но издържа само 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.   Това е началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Но дали наистина е толкова непознат и непредвидим?   Винаги съм се опитвал да анализирам нещата от максимално високо обобщение. От високо, фигурите на дъската и процесите се виждат най-добре.   Ясно е, че еднополюсният свят начело със САЩ никога не е бил повече от една метафора. САЩ, в нито един момент, не успяха да постигнат решително превъзходство над останалия свят. Те самите се изпратиха в нокдаун. Сега са обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит.   Да погледнем сега нещата от глобална гледна точка. Те не са толкова сложни. Проблемът с анализа на сегашния процес се свежда до това, че светът се сблъска с качествено нова фаза на развитието си. Става дума за системен конфликт, който се разви между основните участници в глобалната производствена верига – САЩ, Русия, Китай.   В началото на кризата глобалната производствена верига схематично изглежда по следния начин:   Русия – ресурсен, суровинен сектор; Китай – преработка и производство на крайния продукт, цех на планетата; САЩ – супермаркетът, преразпределящ печалбите, лихварът и банкерът на планетата. Логично в тази схема в началото САЩ имаха най-силната позиция – бяха поръчителят и бенефициентът, установил свои правила за участниците, оценяваха ги и им плащаха със своята валута – доларът, който печатът колкото искат. Но едновременно това беше и най-слабата позиция. Пазарът и банкерът, както винаги лъжеха. Стигна се до безумието САЩ да произвеждат само 15 на сто от световния брутен продукт, но да потребяват, т.е. изяждат 40 процента от него. Значи, живеят за сметка на другите, предимно на Русия – като ресурсен източник, на Китай – като основен производител, и на Третия свят – като население. Разбира се, това безумие не можеше да продължава вечно.   Китай пръв се събуди. Русия го последва, въпреки че все още е в клещите на доларовата система. Настъпи логично разместване – започналото обединение на ресурсния и производствен цикъл, т.е. на Русия и Китай, и бягство от "супермаркета" – САЩ.   Китай и Русия се насочват към собствените ресурси, производство, пазари, собствени банки и собствени валути. Нищо по-просто. Но САЩ правят всичко възможно да унищожат този съюз.   Тези три сектора на глобалната производствена верига – ресурси-производство-пазар /банки/ влязоха в клинч. Всеки участник с конфликта има своя специализация, своя представа за бъдещия свят и за своето място в него. За да укрепят своите позиции в конфликта всяка от страните се опитва да подсили своите позиции, като дострои икономиката си.   Днес Русия се стреми да развива ресурсната преработка, да върне високотехнологичния сектор и да изгради собствена финансова система.   Китай диверсифицира ресурсната си база и се насочва към вътрешния си пазар, който е колосален – 1,5 милиарда, и сам по себе си е глобален.   САЩ форсират собствения енергиен добив /шистите/ и се опитват да върнат в страната обработващата промишленост.   Освен това всеки от тези трима участници се подсилва с различни регионални групировки – БРИКС, ШОС, Тихоокеанското търговско партньорство и Трансатлантическото партньорство, които са диаметрално противоположни.   Оказа се, че предишната финансова система, основаваща се на печатането на зелени хартийки /без покритие в икономиката на САЩ/ не може да поддържа новопоявяващата се икономическа архитектура.   Това ражда въпросът – могат ли Русия и Китай да създават нова финансова система, за да използват собствения си потенциал, да кумулират и да привличат капитали, без оглед на САЩ.   Процесът започна. Сближаването на Русия и Китай е естествено. От икономическа и глобална гледна точка няма нищо по-логично от обединяването на ресурсната база на Русия и производствения и пазарен потенциал на Китай. Ако допуснат да бъдат разубедени от различни интриги, Русия и Китай ще направят непоправима историческа грешка. В този съюз доларът на САЩ става излишен.   Това измени формата на конфликта, както и политическата обвивка на глобализирането. САЩ атакуват ресурсната база на Русия чрез Близкия Изток, чийто нефт и газ са основата на съществуването на нефтодолара. Заедно с това започна и атаката на САЩ, Англия и Израел срещу онези държави и режими, които водят независима политика и искат да се откажат от долара. За да се спасят САЩ започнаха "борба с тероризма", за "демокрация по целия свят и за всички".   Но след финансовата криза на СЩ през 2008 г. световната икономика беше рестартирана по някакви нови правила, без логика и мотивация. Това вече не може да бъде наречено "пазар". САЩ сами спряха механизма на ръста на световната икономика, за да укрепят своите икономически и геополитически интереси.   Ясно е, че в тази схема най-слабата позиция в момента е на САЩ, които не разполагат нито с ресурси, нито с пазар, удавен от кредитите.   Русия е в по-добра ситуация и насочва ресурсите си за развитието на вътрешното потребление и пазар. Но шансовете й не са големи, ако не излезе от доларовата система. Неслучайно Китай предупреди Русия, че е в стратегически тупик. Това е истина и в Москва трябва да го разберат.   В най-силна позиция в момента е Китай, който разполага с всичко – с ресурси, производство и население. Неговата позиция ще се засилва. Ако не се стигне до голяма война, ХХІ век ще бъде векът на Китай. Едновременно той може да стане и векът на Евразия с обединяването на Китай, Русия, Индия, Иран и т.н.   Що се касае до Европа, САЩ се опитват да я изтеглят от евразиатското направление и да я насочат към трансатлантика, като я подчинят. Това ще е смърт за Европа, която вече няма нито ресурси, нито пазар, нито младо население. Спасението й е в изграждането на Евразия – от Париж до Пекин. Това ще е присъдата за САЩ.   Както виждате, не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел. САЩ вече не могат да го предложат. Китай е най-силен икономически, но и неговият модел не може да е глобален. Русия вече имаше глобален модел и може да се върне към него, ако излезе от сегашната си безперспективна система. Логичният, извод е, че Китай и Русия заедно могат да предложат нов глобален модел на основата на Евразия.   И се стигна до момента, в който фигурите на "дъската" започнаха да падат. Пред нашите очи завършва една ера.   Какво ни очаква никой не може да каже. Най-вероятно процесите ще се решават в началото в триъгълника САЩ – Китай – Русия, а след това Изток – ЗАпад и Север – Юг. В момента наблюдаваме бързо прегрупиране на глобалните сили и бесния галоп на кризата в САЩ, от която изход те могат да потърсят в глобална война.   Това е залогът. По-голям не е имало отдавна.



Гласувай:
3



1. krumbelosvet - Не виждам някой да настига САЩ в прилагането
12.01.2016 21:31
на Науката на Норберт Винер, Наука за Управление на Всичко, плюс Теория на Игрите. Май няма и друг с по-невероатен "Главен Компютър". Дълговете не са проблем за тоя, който харчи за война повече от всички останали заедно. "Не давай заем на по-силния от теб, а ако дадеш знай, че си изгубил." Това е Стария Завет, Исус Сирахов, ако помня добре. Само Бог, или Вселенска Цивилизация, може да даде победата другиму. Което вече се е случвало на Русия, но, "Веднъж със стомна за вода..." Пази Боже, защото англосаксите вече ни унищожават.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xodjov
Категория: Политика
Прочетен: 1567604
Постинги: 5392
Коментари: 533
Гласове: 303
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031