Може ли да има дума мир, без думата войната? Може ли да има врата без стена? Може ли да има светлина без тъмнина? Какво ще стане, ако загуби 100 пъти войната, ще започнем 101, другото е да останем в блатото на позора. Тези невчесани мисли ме вълнуваха, когато колебанията на Букварина за промяна, а не само за подмяна на държавното устройство, се засилваха.  Донякъде е разбирах все пак, защо трябва да ни пука за обществото при положение, че на обществото не му пука за нас. Имах чувството, че ако зависеше само от хората, нищо няма да се промени, но някаква скрита вътрешна енергия ни караше да продължим, нещо което е над това само примитивно да оцеляваме и да се съвукопляваме.   И така от дума на дума, заформихме някакъв план, а Господ от горе ни гледаше и ехидно ни се присмиваше. Още от сега знаех, че планът няма да се реализира. КОЙ ще допусне някакво се гражданско обединение да измести добре подредената бизнес пирамида на недъгавото отроче, наречено капитализъм. Да, едно недъгаво отроче, заченато порочно от гнева на простолюдието и теоретично подплатено от нереализиралия се философ - Адам Смит, набеден за икономист. Да, правилно разбрахте, най-известният икономист в света всъщност е философ, да парадокс, точно както е парадокс и изгонването на Майкъл Джордан от училищния отбор по баскетбол поради некадърност. Да, така е обществото почти винаги взима решения, които са в него ущърб. Така ненадейно Аз, Букварина, Ти, Той, КОЙ станахме явни и неявни слуги на капитализма.

Още по темата четете на www.bukvarina.blogspot.com