Младите днес обичат да ходят в "Слънчев бряг", там стават най-големите купони лятно време. За по-старите хора обаче "Слънчев бряг" не е само място за забавление и безкраен алкохолен празник.
Защото хората помнят. Хората си спомнят за лагера край Ловеч - "Слънчев бряг", не този приятен ученически лагер през лятото, а нещо съвсем друго. Нещо страшно и злокобно.

Лагерът на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч е създаден от комунистите след 1944 г. В лагера садизмът на ловешките палачи и до днес стряска сънищата на малцината останали живи.

Началото

Законовото начало на съществуването на лагерите след 9-ти септември 1944 г. е поставено с приемането на Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица още през декември 1944 г. Наредбата-закон обявява за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност”. Според този закон политически опасните лица ще се въдворяват в концлагерите за известен срок по заповед на министъра на вътрешните работи след доклад на директора на милицията. Любопитен факт, е че законът е приет с подписите на бъдещите му жертви – земеделци, социалисти, звенари, независими интелектуалци и др.

Началото на лагера край Ловеч е дадено през септември 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП на тайно заседание взема решение за създаването на концлагер до каменната кариера край Ловеч. 166 души от току-що закритото и разформировано Трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене, както за благозвучие наричат лагера в Белене, са преместени в няколко изоставени бараки край Ловеч. Тук издевателствата и убийствата без съд и присъда се превръщат във всекидневие, каквото може да бъде преживяно единствено в създадената от Сталин система на трудови лагери (ГУЛАГ -  Главно управление на изправително-трудови лагери).

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ ТУК