Сектор Г – това си ти, пише на плаката. Носят го няколко  горди играчи на ЦСКА, минути преди мача с Левски. Няма картинка какво според тях е сектор Г. Няма послание дали искат нещо от сектор Г. Не пише нищо за подкрепа, любов, уважение.

Съдията ни разконцентрира. Всеки, който е играл футбол, знае колко е изнервящо да ти свирят няколко фаула и да не ти дадат дузпа, оплакаха се Румен Трифонов – най-слабият играч на ЦСКА, и Иван Бандаловски. Съдията ги разконцентрира, а  плакатите секунди преди мача, когато Стойчо дава последни указания и мотивира отбора, не ги разконцентрират, така ли?

И кога играчите на ЦСКА станаха толкова изнежени. Любо Пенев, Костадинов, Стоичков не позволяваха съдията да ги разконцентрира. Те играеха и биеха. Стоичков дори биеше и настъпваше съдиите. Затова те рядко си позволяваха да му се подиграват, както направи Йорданов. И после с мазна усмивка се измъкна, че това бил видял, това бил свирил.

Работата на футболистите не е да носят плакати и да пляскат на агитката. Работата им е да бият и да вкарват голове. Какво ще предпочете сектор Г? Фалшива признателност и горди ръкопляскания от Тошко Янчев преди и след мача или победа с 1:0? Вместо да разнасят плакати, да си бяха вкарали чистите положения. А не да правят герой Пламен Илиев.  Тогава  нямаше да се налага сценографът Венци Живков да се пени след мача и да иска оставки, да пуска декларации и безсмислени оплаквания.

Аз съм от ЦСКА и не искам моят клуб да се занимава с декларации. Искам да побеждава, най-вече Левски. Играчите да поемат отговорност, а не да се крият зад феновете. Пената им го каза – половината отбор игра зле. И въпреки това имахме достатъчно възможности да победим, дори ако оставим настрана спорните решения на рефера. Ако играчите бяха толкова искрени колкото феновете, ЦСКА вече щеше да е шампион.

Цветан Ламбрев