Николай Георгиев :: Белият Рай

Природните ресурси стават все по-оскъдни и поради този твърде тревожен факт вниманието на редица държави е насочено към Антарактида. Оказва се, че на Белия континент има големи ресурси, които трябва да се използват по най-разумния начин. Натрупването на природните богатства там е ставало в продължение на милиони години, като още в палеозойската ера днешна Антарктида заедно с Африка, Мадагаскар, Южна Индия, Австралия, Тасмания, Нова Зеландия и Южна Америка е била част от огромния праконтинент Гондвана.

В мезозойската ера - преди 150-200 милиона години, започва разпадането на Гондвана. Образуват се днешните южни континенти и Атлантическият и Индийският океан. Вътрешни земни сили предизвикват разместване на континентите и разширяване на океанското дъно. През първия период на неозойската ера - терциера, който започва преди 60-70 милиона години, Антарктида се приближава към южнополярната област. Преди 30 милиона години континентите заемат днешното си разположение и форма. Антарктида се оказва в съвършено променена ситуация. Изолирана от другите южни континенти, заобиколена от океан, тя се намира в полярната област, където цари студ, а през зимата - полярната нощ.

Заледяването преди 10 000 години е било по-силно, а климатът доста студен. Именно в натрупаните ледове обаче се крие сериозен природен ресурс, който може да се окаже незаменим за човечеството. В тях се съдържат колосални количества вода, а като цяло недостигът на питейна течност заплашва човечеството повече, отколкото петролната криза. Някои от най-богатите градове на планетата, сред които Хюстън и Сидни, изразходват повече вода, отколкото разполагат. Други градове като Лондонгубят твърде много питейна течност заради течащите тръби и остарялата инфраструктура. За тях спасителен резервоар, може да се окаже именно Антарактида, защото там се намират 98% от сладката вода на планетата. Под дебелия ледников слой има огромен брой от подземни езера. От тях на изследователите са познати около 280. Активните езера се намират в участъци, където се наблюдава особено бързо топене на ледовете. Именно това топене обаче може да доведе до значително покачване на нивата на световния океан, което би имало катастрофални последици за останалите континенти.

Затоплянето на климата в района на Антарктическия полуостров, е тревожен сигнал за цялото човечество. Като цяло ледената покривка на Антарктида съставлява 85,3% по площ и 87% по обем от цялото заледяване на Земята. Ледените потоци бавно текат от центъра към периферията на континента, където се спускат в морето, като нерядко се откъсват, образувайки айсберги. Измерените скорости на движение на леда варират от 30-40 до 350-400 м/год. Общата площ на Антарктика обхваща 1/10 част от земната повърхност.

Именно там се крият големи залежи от природен газ, нефт, злато и платина. На фона на сегашната икономическа действителност, златото се оказва изключително печеливш ресурс. Трябва да се има в предвид, че световния добив на благородния метал през 2010 г. е достигнал исторически рекорд от 2652 тона. Увеличението е с 2,7% на годишна база и е втори пореден годишен ръст, след отчетеното повишение от 7 на сто през 2009 година. Повишаването на производството се дължи на силното поскъпване на благородния метал, като през декември 2010 г. цената на златото нарасна до рекордното равнище от 1430,95 долара за една тройунция.

Миналата година бе белязана и от засилени покупки на злато от редица централни банки. През 2010 годината водещите икономики са увеличили валутните си резерви с около 13,3% до цели 6,4 трлн. долара. Само резервите на Китай са нараснали с 18,7% до 2,85 трлн. долара. На 4 март тази година златото поскъпна до рекордна историческа стойност от 1 440,32 долара за тройунция, на фона на стремежа на инвеститорите да залагат на сигурно на фона на разпростиращата се нестабилност в Близкия изток и Северна Африка.

Среброто също стигна до най-високата си цена за последните 30 години. Ценните метали поскъпват в моменти на геополитически безпорядък и висока инфлация, защото инвеститорите ги приемат за сигурен залог откъм стойност. На същата дата търгуваният в Ню Йорк лек суров петрол прескочи прага от 104 долара за барел, достигайки най-високи нива за последните две години и половина, след като Либия беше принудена да ограничи износа на суровината на фона на безредиците в страната. Като цяло търсенето на петрол нараства с темпове близо два пъти по-високи от тези на предлагането му и този факт кара едни от най-добрите анализатори да очакват цената да достигне втората си най-висока стойност в историята през тази година.

Анализаторите от Natixis Bleichroeder Inc. още в началото на тази година очакваха 100 долара за барел, или цена, която е с 26% по-висока от средната през изминалата 2010 година. Световното потребление на петрол се очаква да нарасне с 1.7% до рекордните 87.8 млн. барела на ден през тази година, докато производството му - едва с 0.9%, според прогнози на щатското енергийно министерство. Тази прогноза беше направена в началото на годината още преди да се стигне до безредиците в Египет и Либия. Тези факти доведоха до открито съперничество между десетки страни. Редица държави, между които Аржентина, Великобритания, Австралия, Китай, Франция, Нова Зеландия и Норвегия, постоянно увеличават присъствието си на Антарктида.

Поне до момента трябва да се има в предвид, че международното правно положение на Белия континет се определя от Договора за Антарктида, подписан във Вашингтон на 1 декември 1959 г. България е сред антарктическите държави от 1978 г., а от 1998 г. е приета за пълноправен член с право на вето. Договорът определя Антарктида като неутрална и свободна от оръжие зона, използвана само за мирни и научни цели. Забранен е и добива на природни ресурси. Всяко откритие става достояние на останалите страни-членки на Антарктическия договор. Именно поради тази причина, когато започне експлоатацията на ресурсите и нашата страна ще има възможност да черпи от тях, докато държавите извън договора ще останат извън подялбата.

Екологичният протокол към договора за Антарктика, подписан през 1991 година, забранява добива на континента на всякакъв вид минерали, освен с научни цели. Държавите от Договора за Антарктика обаче не губят надежда отново да разгледат въпроса за разработка на находищата. Това сочат опитите за подялба на териториите от шелфа. Ако бъде вдигната забраната за добив на изкопаеми в Антарктика, ситуацията около южния континент може да започне да наподобява новата подялба на арктическия шелф. Неслучайно Стратегията за развитие на дейността на Русия в Антарктика включва като първа цел “да се предотврати евентуалната поява на огнища на международно напрежение”. Списъкът на руските планове в Антарктика включва модернизация на действащите геоложки и метеороложки бази, изграждане на нови обекти, проектиране и създаване на подходящо за местните условия оборудване и нова техника.

Като цяло антарктическият континентален шелф съдържа богати ресурси от полезни изкопаеми, включително въглеводородни горива. Поради тази причина Антарктика би могла да представлява не само научен интерес. Интересен факт е, че на 21 юли 1983 г. в района на руската станция "Восток", в източната част на континента, е регистрирана температура -89,2°C - най-ниската измервана на Земята. Температурите достигат минимални стойности през зимата между -80°C и -90°C във вътрешността на континента и максимални между 5°C и 15°C около брега през лятото. Над Антарктида има малко снеговалежи, но ледът се задържа за продължително време. Почти целият континент е покрит с лед със средна дебелина 2,5 km. Той се е натрупвал в продължение на милиони години. В Сухите долини (Тейлър, Райт и Виктория) годишната норма на валежите е едва 25мм. и снежната покривка не се задържа поради сухите ветрове.

Въпреки тези сурови условия живата природа на Белия континент е изключително богата. Познати са например цели 18 вида пингвини. Антарктическите тюлени са 6 вида, но наброяват 17 млн. екземпляра. Това е повече от половината от броя на всички тюлени на земята. През април 2009 г. страните по Договора за Антарктида се договориха да ограничат туризма до континента в опит да защитят крехката му околна среда. Държавите, които са ратифицирали договора, приеха предложението на Съединените щати да бъде намален броят на хората, които посещават Антарктида с круизни кораби.

Тогава на продължила две седмици конференция в Балтимор, САЩ, страните решиха с единодушие на континента да могат да пребивават едновременно до 100 туристи, а всеки от круизните кораби да има право да качва на борда си до 500 души. Спазването на правилата е на доброволен принцип. Те обаче ще станат задължителни, когато всички страни по Договора от Антарктида ратифицират споразумението.Трябва да се има в предвид, че развитието на туризма на Белия континет е доста по-различно от това на останалите места. Спецификата произлиза от това, че Антарктида не е страна и няма постоянно население, което да предлага най-разнообразни услуги на посетителите. Единствените хора, които живеят са учени, които се занимават с научноизследователска дейност.

Броят на станциите, които се занимават с изследването на ледения континент са около осемдесет. Обикновено туристическите пътешествията до Антарктида се провеждат в периода на южното лято, от декември до февруари. Туристите пътуват основно на борда на изследователски и експедиционни кораби. Въпреки това Антрактида не случайно се нарича бялата любовница. Който веднъж се е докоснал до Белия континент остава влюбен в него за цял живот.

Научният интерес към Антрактида също не секва. През декември миналата година на Белия континент бе завършило строителството на уникален научен обект - неутринната обсерватория IceCube. Основната част на съоръжението е в голям ледник на Южния полюс. Съвременни оптически сензори, които са вкарани в най-чистия лед на планетата на дълбочина от 2,5 км, ще фиксират редки сблъсъци между молекулите на водата с почти безтегловните субатомни частици на неутриното". Неутриното e неутрална субатомна частица, която се образува в момента на преобразуването на неутрони в протони, което настъпва по време на ядрени реакции. Те се движат по права линия със скорост, близка до скоростта на светлината, и са толкова малки, че преминават през всяка материя. Тези уникални характеристики правят откриването на частиците много трудно.

Изследванията, свързани с изучаването на неутриното, продължават от 1950 г. Главната задача е търсенето на неутрино, което се образува в резултат на най-мощните катаклизми във Вселената като взривове и избухванена гама-излъчване, избухването на свръхнови звезди. Изследването на неутриното ще позволи на учените да проникнат в тайните на процеса при появата на най-високоенергийните частици в природата. Стойността на проекта е повече 270 млн. долара.

Един от най-големите и модерни строителни обекти също е свързан с Белия континет. Става дума за най-големия ледоразбивач - "Аурора Бореалис". Освен че на борда му има 30 лаборатории, той е снабден с техника, която може да сондира океанското дъно на дълбочина 1000 метра. Досегашните ледоразбивачи можеха да пускат сонди само до около 600 метра. Благодарение на това ще може да бъдат вземани проби от земната кора, които свидетелстват за древните процеси на планетата. Проектът обединява 11 европейски държави, които се занимават с антарктически изследвания. Както България също има своя база на полюса. В проекта ще вземат участие български геолози, геофизици и морски биолози.

Има вероятност и Варненската корабостроителница да вземе участие в изработването на отделни детайли на плавателния съд. Проектът трябва да бъде завършен през 2012 година, поне според предварителните проекти. Едва след това ще се пристъпи към строителството му. Конструкцията на плавателния съд ще позволява модулно преоборудване, като за всяка мисия на борда Aurora Borealis ще може да се взима най-подходящият тип изследователска техника. Ледоразбивачът ще може да побира до 120 души и да плава автономно до 90 дни. Идеята за създаването на плавателния съд датира още от 2001 г., но реално работата по изграждането му започва в края на 2007 г., като пускането му във вода се очаква през 2014 г.

Нагоре