Николай Георгиев :: Петролът не помогна на Кадафи

След уличната революция в Египет някои анализатори побързаха да опровергаят възможността за подобен сценарий и в Либия. Те твърдяха, че там благодарение на солидните приходи идващи от петрола режима на Муамар Кадафи не би се сблъскал с подобни масови улични протести. Смяташе се, че лесно с отпускането на допълнителни пари от “черното злато” могат да се извършат редица социални реформи. Това обаче не стана факт и сблъсаците в Либия за разлика от тези в Египет прераснаха във въоръжено въстание.

В Египет поне това проливане на кръв бе спестено, главно поради това, че армията отказа да се намесва във враждуващите групи в страната. Военните пасуваха, когато привържениците на правителството в Египет замеряха с камани опозиционерите. В Либия обаче нещата се развиха по доста по-различен начин. По-голямата част от висшите военни останаха верни на Кадафи и това наклони везните в негова полза. Предимството на авиацията, морските сили и тежкото въоръжение взеха сериозен превес срещу бунтовниците през последните дни. Именно тези ожесточени нападения на правителствените сили върху бунтовниците доведоха и до резюлюцията на ООН.

Тя даде зелена светлина за започването на военни удари срещу режима на Кадафи. Той се оказа безсилен да тушира социалното недоволство с икономически мерки и заложи в прекалено голяма степен на употребата на военна сила. Едно обаче е да воюваш срещу бунтовници въоръжени с Калашници и гранатомети, а съвсем друго е да се изправиш срещу авиацията на НАТО. Срещу силите на алианса Кадафи може да разчита само на около 100 МиГ-21 и МиГ-23, около 15 Мираж Ф-1, 40 СУ-22 и десетки бойни хеликоптери Ми-25.

Нагоре