Преди броени месеци изглеждаше, че е настанал траен мир след дългогодишните газови войни между Украйна и Русия. Със застудяването през есента същата смущаваща комбинация от фактори, които предизвикаха последните две спирания на руски газ за Украйна, създава поне възможност за нов зимен спор, прогнозира британският ежедневник Financial Times.

Разрушаването на газовия мир е изненадващо. Очакваха се по-топли отношения, като се има предвид скоростта, с която клонящият към Русия президент Виктор Янукович обърна Украйна отново към Москва след изборите през февруари и малко стресна столиците на Запад.

Трансферът на 5 милиарда долара за газ ще бъде проблемен, тъй като ще окаже огромен натиск върху украинските публични финанси, които и без това са в тежко състояние. Бившият премиер Юлия Тимошенко предупреди западните дипломати, че това може да постави под въпрос възможността на Украйна да върне заема от 15,2 милиарда долара, договорен от новото правителство в Киев с Международния валутен фонд (МВФ).

Представител на МВФ отхвърли предупреждението на Тимошенко, като заяви, че въпросът с газа не води до големи финансови рискове за Украйна.

Тези събития могат да станат прелюдия към повторение на ситуацията от 1 януари 2009 г. Тогава Русия спря изцяло доставките за Украйна, като се мотивира с липсата на договор за 2009 г. и непогасени стари задължения. На 2 януари Украйна намали транзита на газ за Балканите и Европа. От своя страна "Газпром" обвини Украйна, че краде от предназначения за клиенти от ЕС руски природен газ.

Тази енергийна война засегна с пълна сила и България, като насред зима много хора останаха на студено. Природният газ у нас освен основна суровина за топлофикациите е и неизменна част от производствмото на изкуствени торове, цимент, тестени храни и хляб, какот и за редица други отрасли на родната икономика. Това прави България особено чувствителна към всеки спор за "синьото гориво" между Русия и Украйна.

Често се говори за руска енергийна експанзия, защото страната задоволява около една четвърт от нуждите на Европейския съюз от природен газ. Приблизително 90% от износа на руски газ преминава през територията на Украйна.

По площ тя е най-голямата страна, разположена изцяло в Европа, и притежаваща уникална газова инфраструктура, която включва 36,5 хил. км магистрални газопроводи и отклонения, 71 компресорни станции с обща мощност от 5,4 млн. кВт, 12 подземни газохранилища, 1405 газоразпределителни станции, мрежа от газоизмервателни станции, 89 автогазонапоителни компресорни станции. Доставките на енергоносители през транспортните комуникации на Украйна осигуряват над 80% от валутните постъпления от руския енергиен износ.

Това превръща руската компания "Газпром" и в инструмент за политическо влияние, с който Москва се опитва да запази позициите си и на Балканите, а и в някои държави Централна Европа.

Money.bg