Николай Георгиев :: За и против ГМО

Въпросите около ГМО и тяхното въздействие в общия случай нямат еднозначен отговор. Тезите са разнопосочни, а разделителната линия е оцветена в зелено като зелена планета или зелена светлина за нейното генетично модифициране. От двете страни на барикадата са природозащитниците и една част от представителите на научната общност. "Капитал" се допита до Светла Николова, д-р на природните науки и председател на сдружение "Агролинк", и проф. Иван Минков, ръководител катедра "Физиология на растенията и молекулярна биология" в Пловдивския университет, за да ви представят двете гледни точки. Вие сами изберете своята истина. Поне докато животът ви предложи някоя по-достоверна.

ГМ инженерство увеличава добивите, което ще позволи светът да се справи с глада в Африка

Контра: Гладът по света е социален и политически проблем, а не производствен. В момента в света има достатъчно храна за всички Генетичното инженерство може да доведе до по-голяма несигурност и глад, тъй като ще започнат да се отглеждат монокултури, които са неустойчиви на болести и вредители
Про: ГМ растения са устойчиви на вредители и болести, сухоустойчиви и устойчиви на действието на хербициди, което може да увеличи производството. В последните 3 години няколко африкански страни взеха решение да разрешат отглеждането на ГМ растения.

Земята, на която са се отглеждали ГМ култури, повече не може да се използва за развиване на конвенционално или биологично земеделие

Про: Съвместното съществуване на ГМ и не ГМ култури е невъзможно. В страни като Канада след 10 години отглеждане на ГМ рапица и соя вече не може да се отглежда каквато и да било друга рапица и соя освен генетично модифицирана.
Контра: Няма научни данни. Биологичното земеделие би могло да се страхува от случайно присъствие на останали ГМ семена от предишната култура. Ако случайно това е същата култура, това лесно се избягва със сеитбооборота. Трябва да се знае, че процентът на това "замърсяване" ще е под всякакви граници на измерване на ГМО.

Заразяването (чрез пренос на полени от вятъра и летящите насекоми) на конвенционалните посеви с ГМО е необратим процес

Про: Замърсяването чрез пренос на полени от вятъра и насекоми е не само необратим, но и неконтролируем от човека процес. Никой не може да спре вятъра и насекомите.
Контра: За ГМО се използва терминът случайно присъствие (adventitious presence). Теоретично след 25-30 м преносът е практически нулев или далеч по-нисък от допустимия праг. Обикновено изолационните разстояния са около 50-60 метра, което е повече от достатъчно.

ГМ влияе негативно на биоразнообразието

Про: Генетичното инженерство като част от индустриалното земеделие се основава на монокултурите и така застрашава биологичното разнообразие. Мултинационалните компании предлагат ограничен брой хибриди без оглед на особеностите на отделните региони. Традиционните сортове загиват.
Контра: Въпросът има два аспекта – прехвърляне на гени в диворастящи видове, като не всички растения имат такива еквиваленти. Другият аспект е и застрашаването на насекоми, които се хранят с ГМ растения, които и сега много по-масово се унищожават от химическите инсектициди. Напротив, ГМ насаждения, устойчиви на хербициди обуславят по-малко използване на химикали и са по дружелюбни към биоразнообразието.

Консумацията на ГМ храни е вредна за човешкото здраве, появяват се алергични реакции към новите субстанции

Про: Bt протеинът, произвеждан от MON810 за разлика от естествено произвеждания от бацилите, е модифициран допълнително, което го прави патогенен. Проведените изследвания показват намалена имунна система при мишките, причинени от протеина Crylab. Други ефекти: отравяне и нарушения на функциите на черния дроб и бъбреците.
Контра: Съществува огромен масов експеримент с 15-годишно използване на ГМ храни в САЩ от около 250 милиона души, без американската наука да е сигнализирала за подобна вредност. Установени са някои алергии от нови белтъци, необичайни за даденото растение и храната, произвеждана от него, но тези алергии ги има и при конвенционалните храни.

Чрез патентите върху ГМ семена контролът върху земеделието попада изцяло в ръцете на мултинационалните компании, което е форма на монопол

Про: Само пет мултинационални компании обхващат индустрията за ГМ семена Monsanto – 88% от площите със семена, DuPont, Syngenta, Bayer, CropScience. Заедно петте компании притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% от пазара за пестициди.
Контра: Ако не се забраняват, ГМ растения ще се произвеждат от десетки биотехнологични компании и няма да има монопол. Въвеждането на подобна култура е икономически невъзможно заради огромни разходи по патентоване, поддържане на патента и многогодишни изпитания.

Капитал

Нагоре