Май 1994 г. Двама патрулни полицаи виждат момче на 14 години да се мотае в центъра на Видин. Без никаква причина го завеждат в районното. Бой с палки и ритници, после го пускат. След продължително лечение се налага да бъде отстранен десният бъбрек на момчето.

Четири години след тази “грешка” двамата униформени получават 5-месечни условни присъди, отменени още същата година от Върховния касационен съд. Процесът продължава в Страсбург, където България е осъдена да плати 12 000 евро обезщетение на момчето и 2165 евро за разноски по делото. В мотивите си европейските магистрати записват, че за извършване на арест полицията може да използва сила, но само в случай, че това е “абсолютно наложително и адекватно”.

Посоченият по-горе пример е от времето на вътрешния министър Виктор Михайлов от кабинета “Беров”, сега уважаван адвокат по наказателни дела. Медиите му обръщат внимание на 10-ата година, когато приключва делото в Страсбург. Няма данни Михайлов да се е извинявал на семейството, нито опозицията да го е викала да дава обяснения в парламента. Защо сега всичко това се случва с вътрешния министър Цветан Цветанов заради акцията в Кърджали?

Обяснението е просто - само няколко месеца преди случая “Видин” на Виктор Михайлов му се налагаше сутрин, обед и вечер да бъде изслушван как МВР е провело “ювелирната акция” в кв. “Белите брези”. При нея полицаи от службата за борба с безредиците “погрешка” откриха огън по колегите си от отряда на баретите. Застреляни бяха двама елитни командоси. Две ченгета бяха осъдени - едното на 7 г. затвор, намалени после на пет, а другото получи година и шест месеца условно. Началниците им се измъкнаха, някои от тях доскоро бяха на служба в МВР.

Да не забравяме каква беше полицията ни преди 16 години. Като че ли тогава службите си бяха разпределили групировките, за които да работят.

Вместо да се грижат за реда в държавата и сигурността на гражданите, те правеха това за подземния свят и мутрите. Ако тогава беше написан химнът “Моята полиция ме пази”, спокойно можеше да го изпее покойният Иво Карамански - покрай него само песните бяха законни (по определението на Богомил Бонев - б.а.).

В такава обстановка през 1994 г. кой да го е грижа за “полицейската грешка” във Видин. Или в Плевен, където същата година издъхва от побой в ареста 49-годишният Славчо Цончев. Или в Шумен, където полицаи пребиват до смърт Атанас Николов (62 г.) заради самоделен металотърсач.

Строго пазена тайна

Споменатата 1994 година е показателна за целия период от 1990 до 1997 г., през който бившата Народна милиция бавно и мъчително се прераждаше в полиция.

При тоталитарната еднопартийна система у нас “грешките” при операции на МВР бяха строго пазена тайна. Провинилите се ченгета - покривани, докато отмине бурята. Тази практика - на опитите за замитане под килима - бе наследена и от почти всички ръководства, идвали и отивали си на “Шести септември” 27 в началото на демокрацията. Но как да криеш в тайна гафовете, когато има свободен печат и електронни медии,а в парламента - опозиционни партии. Как да мачкаш делата срещу полицаи още на досъдебна фаза, при положение че пострадалите, получили отказ от правосъдие в родината си, имат възможност да потърсят справедливост в Страсбург?

МВР загуби първите седем години в опити да гради авторитета си постарому и да убеждава данъкоплатците, че полицаите са прави дори, когато грешат.

Оттогава останаха и бисери на Пресцентъра на МВР като: “Полицаят стрелял предупредително във въздуха, но след рикошет криминално проявеният бил улучен в главата”, сякаш куршумът е рикоширал във въздуха.

Остана като нарицателен и изразът: “Барети гонят мутри, набиват учител”, появил се като вестникарско заглавие през пролетта на 1995 г. Тогава антимафиоти атакуваха столичния бар “Ла страда”, развалиха тържество на учители и счупиха черепа на един от тях. Беше по времето на покойния вътрешен министър Любомир Начев. В началото МВР се опита да доказва, че на пребития не му е чист косъмът. Но не можаха нищо да извадят за един учител без криминално досие. При същия министър е и убийството на 22-годишния Христо Христов в Седмо столично РПУ, за което трима полицаи впоследствие получиха над 15-годишни присъди.

Преломът

Условно вторият период в МВР, продължаващ и до наши дни, започна през 1997 г. с идването на вътрешния министър Богомил Бонев. Не че гафовете спряха, но опитите за прикриване намаляха. Показателен е случаят с убийството на 18-годишната Станиела Бугова от Сливен от 1998 г. Момичето загина от полицейски куршум, изстрелян случайно от полицай с автомат при пътна проверка на Петолъчката. МВР шефът забрани на ченгетата да дежурят с дълго оръжие, смени почти всички сливенски полицейски началници и даде на останалите в страната знак, че ги чака същото, ако подобен случай се повтори.

За жалост - то се повтори, но при Емануил Йорданов - втория министър от правителството на Иван Костов. През януари 2001 г. в центъра на София заблуден куршум от служебния пистолет на полицая Калин Кьосев улучи смъртоносно 16-годишната Елеонора Димитрова.

Любопитен факт е, че при вътрешния министър Георги Петканов, който изкара пълен мандат в кабинета “Сакскобургготски”, нямаше кой знае какви “полицейски грешки”. А всички добре помнят множеството акции, “ръководени лично от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов”. Вероятно заради “чистенето на къщичката” (още един израз, който тръгна по онова време - б.а.) полицаите като че ли внимаваха. Ето един случай от 2003 г. Две ченгета от Червен бряг настигат с патрулка момче на 18 г., което кара “Трабант”. Бият го с юмруци и го ритат, защото не е спряло на стоппалка.

Случаят приключва след няколко месеца в съда, полицаите са наказани с глоби. Или друг - четири маскирани ченгета при акция нахлуват в кафене в Айтос, набиват двама мъже, мятат им найлонови торби на главите и ги отвеждат в РПУ-то. Там питат задържаните дали познават някои хора, а после ги пускат.

Подобни случаи са невинна игра на стражари и апаши в сравнение със случая “Чората” от времето на следващия вътрешен министър Румен Петков. Ангел Димитров от Благоевград, заподозрян за търговия с наркотици и сводничество, издъхна след задържане на улицата. Делото срещу петимата полицаи, участвали в акцията, провеждана тогава в страната под името “Респект”, още не е приключило. През 2008 г. заблуден полицейски куршум убива 68-годишен мъж, излязъл да бере гъби в гората край пазарджишкото село Дорково. Полицаят, който е стрелял, и колегата му, който е бил с него, се отървават само с глоби.

В края на мандата на тройната коалиция вътрешен министър стана Михаил Миков. Неговата една година на поста бе белязана от смъртта на Пламен Куцаров-Куцара през януари 2009 г. Мъжът издъхна в полицейска кола, с която ченгета от ГДБОП го връщали от тест с детектор на лъжата. Води се дело срещу полицаите Ирен Вълев и Николай Проданов.

Извадка

В момента с около 55 000 служители МВР е една от най-големите структури в държавата. Там работят хора, които са “представителна извадка от българския народ” (както казваше за КАТ един от бившите му шефове - б.а.). Има и мързеливи, и корумпирани, и неподготвени, също както и честни, и свестни.

Въпросът е дали шефовете, които ръководят системата, ще карат по инерция, или имат решителност да се намесват, когато стане “ полицейска грешка” като в Кърджали. Дали Цветан Цветанов наистина ще “чисти къщичката” на МВР от боклуци, както заявяваше, а и правеше досега. Предстои да видим.

* Кърджалии - разбойници, действащи обикновено на групи, в Османската империя в края на ХVIII и началото на ХIХ в.