Нека го признаем най-сетне. Тази криза няма да свърши скоро. В резултат на правителствени политики, формално за "спасяване от кризата", сега сме на прага на нейната втора, много по-опасна част. Публичните финанси почти навсякъде по света са извън контрол. Решенията да се съкращават бюджетните дефицити в малки и големи икономики са обречени на провал.

Сега Голямата държава се изправя пред проблем, за който години наред предупреждаваха икономистите от школа, останала извън мейнстрима, наричана най-популярно "либерална". Разрастването на държавните функции и зависимостта от бюджета на все повече граждани стигна до момент, от който сякаш няма връщане назад. Съкращаването на държавните разходи и свиването на социалния пакет към момента изглежда политически невъзможен, освен с цената на революция.

Нека припомним набързо как се финансират дефицитите в един бюджет: 1/ харчиш спестеното, 2/ взимаш назаем, 3/ продаваш активи. Това важи и за частния, и за държавния бюджет. Но в допълнение към това, държавният бюджет може да разчита и на още един канал за финансиране на своя дефицит и за обслужване на своя дълг: ПЕЧАТАНЕТО НА КНИЖНИ ПАРИ !

Нека погледнем какво става в страните от Европейския съюз, повечето от който използват еврото и чиито правителства биха оказали натиск върху издателя на еврото - Европейската централна банка - за подкрепа на техните публични финанси с цената на по-бърза инфлация. Фокусът е Гърция, защото нейното правителство дефакто банкрутира. Но тя е малка, казват някои. Нека видим големите тогава: Франция очаква бюджетен дефицит от 8.4% от БВП през 2010 г., Испания - 11.5%, Холандия - 6.2%, Германия и Италия - над 5%. Общо за Еврозоната очакваният дефицит през 2010 г. ще е над 7% от БВП - над 2 пъти от политическата цел за членство в този паричен съюз!

Вече е ясно, че ЕЦБ променя функциите си от "гарант за ценовото равнище" към "спасител на фалирали правителства". Цената ще плати всички ние, които държим спестяванията си в евро и левове. Към този риск добавяме и вътрешния риск за България да бъде премахнат валутния борд и да се върнем към централна банка в стил "печатница на левове". Това вече започва да изглежда като един от възможните сценарии при сегашната политическа импотентност в страната.

Сигурно се досещате, но нека го кажа все пак. При инфлация длъжникът печели за сметка на кредитора. Парите, които длъжника връща, в реално изражение, са значително по-малко отколкото е взел. Всички, които държим пари в банки на депозит, сме дефакто кредитори на банките. Но не само това - вложенията в пенсионни и други фондове ще се стопят с инфлацията.

Къде да бягаме от еврото? Много хора приемат, че това е съвет да купуваме долари. НЕ ! Доларът също преминава през чувствителна инфлация. Трябва да бягаме от всички книжни пари.

Най-ликвидният, най-удобният и най-евтин инструмент за бягство от книжните пари е златото. Инвестицията в злато решава проблема с инфлацията на книжните пари. Но има и нещо повече, за последните 10 години златото поскъпна повече в сравнение с повечето индустриални суровини, т.е. като инвестиция то носи и реална доходност.

Начините за придобиване на злато може да са различни. От безналично злато - което спестява риска и разходите по съхранение - до покупки на кюлчета и монети. Важно е все пак да купувате на цена, близка до борсовата, без да давате надценка за изработка (бижута) или за нумизматична стойност (някои по-редки монети). Има и вариант за марджин търговия на форекс пазара за по-напредналите в борсовата материя.

Ще попитате какъв е риска от спукване на балона на пазара на златото, както се спукаха имотите, които също традиционно се считат за безрискова инвестиция. Разликата с имота е, че на пазара на злато банките не ви дават кредит, за да си купите злато, а най-често си купувате злато с пари, които сте спестили. Т.е. просто обръщате книжните пари в златни пари. Това не може да е причина за балон.

Погледнато исторически, най-голямата загуба - измерена в долари - от инвестицията в злато е била около 50%, последвала период от няколко години, в който цената му е скочила около 20 пъти. Последните 10 години златото скочи 4 пъти спрямо долара, но това в никакъв случай не може да се сравни като скорост на поскъпване със 70-те години.

С други думи, може да се тревожим за балон на пазара на златото, породен от паника, едва когато видим много по-бързо покачване на цената му. Но когато това се случи, вече вероятно ще сме изгубили голяма част от парите си и може да се окаже без значение за нас дали ще се спука балона или не.

atlas-bg

Георги Стоев