За това, че след излизането си от тялото душата преминава през страшни изпитания във въздуха, и зли духове я пресрещат и пречат на възхождането и.

1.    Из житието на Антоний Велики

Веднъж около деветия час свети Антоний, гот­вейки се да се храни, стана да се помоли и почувства, че умът му идва в изстъпление. И странно нещо - видя себе си, сякаш току-що излязъл от собственото си тяло, и че някакви хора го водят нагоре, а други, мрачни и страшни на вид, се стремят да му попречат да премине. И когато придружителите му влязоха в спор, онези започнаха да му търсят сметка, дали не им дължи нещо, при което се опитваха да представят списък още от раждането му, но придружителите на Антоний възразиха:

- Това, което е било от рождението, е простено от Господа. Сметката трябва да се води от момента, в който той стана монах и даде обети на Бога.

Тогава онези започнаха да го обвиняват, но не  успяха да докажат нищо и освободиха пътя. И в съ­щия час той видя, че сякаш се връща в себе си, и ето, вече отново е предишният Антоний. След това, заб­равил за храната, през останалото време от деня и през цялата нощ плачеше и се молеше - толкова силно го беше поразила мисълта за това, колко много врагове се борят с нас и колко трудно е да се премине въздушното пространство. Тогава му дойде на ум, че точно за това апостол Павел каза: „...по волята на княза, господстващ във въздуха“ (ср. Еф. 2:2). Ето в какво се състои господството на врага - в това да се бори и да възпрепятства душите, които възхождат към небето! Затова и апостолът съветва: Заради това при­емете Божието всеоръжие, за да можете се възпро­тиви в лош ден (Еф. 6:13), тоест врагът да не може да каже нищо лошо за вас и да бъде посрамен.

2. Друг път той беседвал с дошли при него хора за начина на съществуване на душата и за това къде отива тя, когато напусне този свят. На следващата нощ някой го вика отгоре и му казва:

- Антоний, излез и погледни!

Тогава той излезе (защото знаеше на кого трябва да се подчинява) и като вдигна глава, вижда да стои един грозен и страшен исполин, висок до облаците. И когато някой политаше, сякаш с криле, към небе­то, той протягаше ръце и на едни не позволяваше да прелетят, а други, издигайки се по-високо, прелитаха покрай него и продължаваха пътя си безпрепятстве­но. Срещу такива великанът скърцаше със зъби, а когато някой падаше, той се радваше. Тогава Антоний чу глас:

-      Разбери това, което видя.

И в миг смисълът на видяното му се откри и той разбра, че това е възхождането на душите, а велика­нът е дяволът, който завижда на вярващите. И онези, които са в негова власт, той задържа и не им дава да преминат, а тези, които и по-рано не са му се покоря­вали, сега той не може да задържи, тъй като те летят над него.

Като видя това видение и като си припомни от­ново предишното, Антоний стана още по-ревностен в ежедневните си подвизи.